2. УЧИТЕЛЯТ ПРИ НЕОБИКНОВЕНИЯ СЕАНС В АЙТОС

Надка: Не зная сега, баща ми още преди да се запознае с Учението на Учителя е бил секретар-бирник в село Кирмики, сега Люляково, и той там е посещавал един дядо Петър, който бил духовен човек, но бил близко, приятел, просто симпатичен. И този дядо Петър бил доста духовен човек и все от Библията си четяли нещо, и му подарил даже една Библия на баща ми. И след това постепенно се срещат в града - беше авторитетен човек баща ми, фелдшер вече, и там духовни хора, такива черковни хора се събират - съграждани негови образували някакъв кръжок по спиритизма така, правели сеанси на масички. Били и тези, айтозлии казват: „Абе тук идва един г-н Дънов, който изнася в черквата сказки. Този човек се занимава, той е наш човек, който ни води духовно, така ни запознава с някои неща, елате, ако обичате." И баща ми пък е бил добър черковник, с поповете в черквата винаги е влизал. Всяка неделя е в черква, преди да се запознае с Учителя. И той отива на тази среща, спиритичната. Учителят там. Тогава се запознава с Учителя баща ми и тези четири-пет души ли, не знам колко са били, почват сеанса на масата, както тати седял настрана и Учителят седял така, другите са действали - аз което съм слушала от него - изгасили лампата. И в това време баща ми вижда едни клончета, черешки, черешки по цялата стая, но си мълчи. Учителят му казал: „Вие виждате ли нещо?" Казал: „Да, едни черешки така в стаята " - „Как се казвате?" - Казал си името. - „Вие ще станете духовен ръководител на Братството." И попитал: „Ами този, който седи до мене?" - от едната страна на Учителя, а другият от другата страна на Учителя, но не знам сега дали са освободили място за баща ми до Учителя, като са го запознали, това не помня. Учителят казал: „Тоз, който стои от тази ми страна" - тихо разговарял, „как се казва?" - „Михал." - „Той - казал - вечно ще остане Михал." - „Ами този?" - „Той - каза - ще се яви гонител на Братството. И този човек така ще пострада, близките му всички ще го изоставят, ще гладува в мизерия и в нищета. Твоите два лева ще са последните, които ще го нахранят." Минава време, този човек се обявява против Братството. В.К.: Как се казваше? Надка: Не го помня... Копринаров. В.К.: Копринаров. Надка: Да. Но преди това... Учителят тогава е идвал в Айтос по тях години и е държал сказки в църквата по френология. В църквата или в църковния двор, не знам. И така. Минават години, този човек така изпада и наистина става враг на Братството. Баща ми беше човек с широк мироглед. Той никога не чувстваше, че хората са врагове. И ако има, в даден момент е готов веднага на този човек да помогне. Понеже той вече работи в духовен път и има духовни възгледи и разбирания, необикновени. Тогава този човек почива вече.

След туй продължава животът в Айтос. Учителят идва често в Айтос в първите години у дома на гости и при една задушница сме живяли в една къща - а Айтос е бил тогава малко градче. Както е черквата, малко по-нагоре имаше една малка черквичка, откъдето костите, като ги вадят от гробовете, са ги слагали там и другото наоколо е гробища. И нашата къща е била близко до гробищата и с балкон към гробищата. И един ден, задушница нали правят, отиват много хора на гробовете и носят, и поповете четат там молитви. И тати и Учителят седнали на два стола на балкона и наблюдават. И тати му казал: „Учителю, има ли някаква полза от това идване по гробовете, четене на молитвите и т.н. " Казал: „Да, защото много грешници са вързани в гроба. Когато отиде свещеник или близък и прочете там молитва, за него е едно облекчение." Защото много приятели са задавали въпроса даже скоро на Айтоската градина пак един брат протестирал срещу помени за това-онова. Сестра ми Дора даже знае това и им казала, че при такъв случай Учителят е казал, че е много хубаво нещо. След туй Учителят продължава да идва.